Какво е DNS?

DNS (Domain Name System) позволява на потребителите да се свързват с уеб-сайтове използвайки домейн-имена вместо IP адреси. За да разберете по-задълбочено какво е DNS, четете нататък.

Системата от домейн имена (DNS – Domain Name System) си представете, че е като указател за телефони, само че в интернет. Хората достъпват информация онлайн чрез домейн имена, например като tanchev.net или google.com. Уеб браузърите комуникират посредством интернет протоколи (IP адреси). Това, което прави DNS е да преведе и да закачи дадено домейн име към даден IP адрес, за да може браузера да зареди ресурсите към него.

Всяко устройство, което се свърже към интернет има уникален IP адрес, което се използва, за да бъде намерено от другите машини. Сървърите на системата от домейн имена (DNS) прави така, че хората да не трябва да помнят IP адреси като 101.105.143.1 (IPv4). Или още по-сложните 2001:0db8:85a3:0000:0000:8a2e:0370:7334 (IPv6).

Как работи DNS?

DNS „Медиатора“

За да работи системата между клиента и домейн-сървъра стои нещо наречено на английски „recursive resolver“ или още „dns recursor“. Това е посредника между браузъра и домейн-сървърите. Когато се изпрати заявка за уеб-сайт в бразуера, „посредника“ ще отговори с кеширана информация ако има някаква от предишни заявки. Ако няма, ще изпрати заявка към основните сървъри на ICANN. Ще последва втора към сървърите на домейн имената .com, .net и така нататък, още познати като основните TLD сървъри. След като медиатора получи информаиця от TLD сървърите към кой сървър да се обърне за допълнителна инфромация, ще последва трета заявка. При третата заявка посредника ще получи от сървъра информация за IP адреса на домейна, за който е заявката. След това ще го изпрати обратно на клиента.

Основните сървъри на ICANN

Има 13 основни сървъра познати на всеки един „медиатор“ и те са първата спирка на всяка заявка за DNS записи. Основен сървър приема заявка от сървъра „посредник“, която включва домейн име. Основен сървър отговаря след това, като насочва „посредника“ към TLD (Top-level domain) сървър, в зависимиост от разширението за домейн, което сайта ползва (.com, .net, .org и така нататък). Тези основните сървъри се управляват от организация наречена ICANN.

Top-level domain (TLD) Сървър

Тези домейн сървъри поддържат информацията за всички домейн имена, които споделят еднакво разширение. Например .com, .net, .org и така нататък. Ако дадем пример с .com, сървъра поддържа информация за всеки уеб-сайт, който завършва на ‘.com’. Ако потребител търси сайта google.com, след като получи отговор от основните сървъри, за които говорихме по-нагоре, посредника сървър ще изпрати заявка към .com сървъра, който ще върне отговор като посочи на медиатора към кой сървър да се обърне след това.

Автентичния домейн сървър

В тази статия ще го наричам автентичен домейн сървър, защото не знам как по-друг начин да го кажа. На английски става на въпрос за authoritative nameserver. Това е сървъра, който държи информацията за дадения домейн, тоест записите за него, било то A запис или друг запис.

Например, ако имам DNS сървър в моята мрежа, която държи A запис за tanchev.net, моя сървър би бил автентичен за tanchev.net домейна.

Ако клиент изиска достъп до tanchev.net, медиатора ще изпрати заявка (като трета стъпка от цялата процедура) до моя сървър, за да получи автентичен отговор.

Видове DNS Записи

DNS записите са инструкции създадени и запазвани в DNS сървъри във файл, който се нарича ‘Зонов’ файл. Тези записи доставят важна информация и детайли относно домейни и хост-имена. Може да мислите за тях като директории. Тези директории помагат на DNS сървърите да насочат заявките си там където трябва.

Има доста DNS записи и всеки един от тях прави различно нещо, ако желаете да научите повече прочетете ги отдолу.

A Запис (Адрес)

Най-често се използва за закачане на напълно квалифицирано име на домейн (FQDN) към IPv4 адрес и действа като преводач конвертиращ IP адреса към домейн име.

FQDN*

FQDN означава пълно име на уеб-сайт, компютър, сървър или подобно. Пример за FQDN би било името на имейл сървъра mail.ugabuga.com, ‘mail’ в случая, е хост името, а ugabuga.com, името на домейна.

AAAA Запис

Подобно на А Запис, но вместо това се използва за закачане на IPv6 адреси и конвертирането им. Мобилните телефони например предпочитат IPv6 адреси, когато има такива налични.

CNAME Запис (канонично име)

Псевдоним, който насочва към друг домейн или поддомейн, но никога към IP адрес. Този запис закача напълно квалифицирано домейн име (FQDN) към друго напълно квалифициращо домейн име (FQDN). Тоест може да има различни хостове, които сочат към една локация. Например ако искате, когато хората посещават www.tanchev.net да отиват на tanchev.net, който сте направили да сочи с A запис към IPv4 адрес, то трябва да му направите Cname запис, който посочва www.tanchev.net към tanchev.net.

NS Запис (name server запис)‍

Определя кои имена, на кои сървъри са авторитетни за даден домейн или поддомейн.

MX Запис (Mail eXchange)‍

Този запис се използва, за да кажете на мейл сървърите къде да доставят имейли за даден домейн.

TXT (текстов) Запис

Позволява да се добавят бележки, които обикновенно се използват за валидация на сайтове, валидация на собственост и така нататък.

CAA Запис

Този тип запис позволява на собствениците на домейни да заявят кои фирми издаващи сертификати за SSL могат да издават такива за дадения домейн и поддомейните към него. Ако е въведен сертификата може да бъде издаван само от дадената фирма, ако не е, сертификат може да бъде издаден от всички фирми, които се занимават с това.

Какво е домейн?

Когато става на въпрос за интернет адрес или име на сайт, домейн или домейн име е локацията на този уеб-сайт или адреса на сайта. Например домейн името „google.com“ насочва към IP адрес „216.58.216.164“. Това го коментирахме в статията ми за DNS записите. По-лесно е да се помнят имена, отколкото дълги изрази от числа.

Домейн името съдържа максимум 63 знака и минимум 1 знак и се въвежда след протокола, за който споменахме в статията ми за SSL.

Какво е домейн от първо и второ ниво?

В примера по-отгоре на снимката „blog.tanchev.net“, има три части на домейн името. Първата част – „blog“ e домейн трето ниво. След това следва името „tanchev“, което е второто ниво на домейна. А разширението – „.net“ e първото ниво домейн. Това също го споменахме за момент в статията какво е DNS, когато говорихме за основните TLD (top-level domain) сървъри.

Какво е TLD (Допълнителна информация)?

Алтернативно познато под името домейн суфикс или домейн разширение, TLD е съкращение на английски идващо от името top-level domain. Това е завършващата част на един домейн. Например, когато посещавате tanchev.net, „.net“ е TLD-то на моят уеб-сайт или разширението на моята интернет страница. Оригиналните и първични разширения са: .com, .gov, .org, .net, .mil, .edu, .int.

Какво е SLD (Допълнителна информация)?

Познато още под името 2LD, съкращението SLD (Second-level domain) е домейн името намиращо се пред разширението на домейна. Например в нашият случай при tanchev.net, „tanchev“ e второто ниво на домейна „.net“. Ще Ви дам пример, за да Ви стане още по-ясно. Ако дадем пример с домейна „google.co.uk“, името „co“ e второ ниво домейн на „uk“, а „google“ ще се счита за трето ниво домейн.

Кой е първият домейн в света?

Първият домейн в света е „symbolics.com“ регистриран през 1985г. от компанията Symbolics.

През 2009г., Aron Meystedt се свързва с тях, за да опита да закупи домейна. Symbolics се съгласяват и той става собственик на най-стария домейн в света.

Как се инсталира XAMPP на localhost?

За да разберем как се инсталира XAMPP, първо трябва да свалим приложението. Затова отиваме в сайта https://www.apachefriends.org/index.html, и кликаме на бутона „Xampp for windows“.

След като свалим файла, го пускаме. Появява ни се прозорче, на което кликаме на бутона „Next“.

На следващата стъпка от инсталатора ни се появяват частите, които ще инсталираме с Xampp. Ако не разбираме не пипаме нищо и продължаваме нататък отново с бутона „Next“. За целите на урока нищо не пипаме и продължаваме нататък.

Изибраме си директория, в която желаем да се инсталира XAMPP, в моя случай това е просто диск „C:/“.

На следващата стъпка отново кликаме „Next“.

И на следващата отново кликаме на „Next“. Това ще започне инсталацията на XAMPP.

След като инсталацията завърши, ще Ви попита дали искате да стартирате контролния панел на XAMPP. Кликнете на бутона „Finish“, без да де-маркирате тикчето за стартиране на контролния панел.

След като отворите контролния панел, стартирайте Apache и MySQL. Това става с бутоните „Start“.

Настройка на Xampp и качване на файлове

В моя случай ми се наложи да деактивирам Web Deploy, който бях инсталирал, защото заема същия порт на Apache. При Вас това няма да е необходимо ако нямате програми, които заемат порт 80 или 443. Двете услуги трябва да светнат в зелено, това значи, че са активирани и работят.

Честито вече инсталирахте Xampp с Apache и MySQL. Може да имате работещ сайт на Вашият личен компютър. За тази цел трябва да качите файловете на сайта си в C:/xampp/htdocs, като „C“ в моя случай е диска, на който съм инсталирал програмата, при Вас може да е различно. Важно е да знаете, че файловете трябва да са в папка „htdocs“.

Понастоящем зареждайки localhost, ще Ви се зарежда началната страница с инсталационните html файлове на xampp.

След като сменим файловете в папката htdocs, те ще се появяват, когато въведем в полето на браузъра „localhost“.

С това завършваме урока за това как да инсталираме xampp.

Какво е уеб сървър?

Термина уеб сървър може да е двузначен. Може да става на въпрос за софтуерен сървър или за машина хостваща файлове, или и за двете неща, работещи заедно.

От хардуерна гледна точка, уеб сървър е компютър, който запазва софтуер и уеб-сайт компонентни файлове. Например това могат да бъдат HTML документи, снимки към тях, CSS файлове и така нататък. Това, което прави сървъра е да позволява обмена на физическа информация с други устройства свързани в интернет (в сайта).

Ако гледаме на уеб сървъра пък от софтуерна гледна точка, то тогава става на въпрос за това как потребителите достъпват хостваните файлове. Най-простия пример е с HTTP сървъра, той може да бъде достъпен през домейн име на сайта, който пази като файлове. Това, което прави той е да достави съдържанието на сайта, на крайния потребител.

По най-простичък начин казано, когато браузър има нужда от файл, който се хоства на даден уеб сървър, браузера прави заявка за този файл посредством HTTP. Когато тази заявка достигне до правилният (хардуерен) сървър, софтуера приема заявката, намира дадения файл и го изпраща обратно към браузера, отново през HTTP.

Сървърите могат да бъдат статични и динамични.

Статичния уеб-сървър представлява компютър с HTTP софтуер. Нарича се статичен, защото сървъра изпраща файловете както са хоствани на машината.

Динамичния сървър от друга страна представлява статичен уеб-сървър плюс допълнителен софтуерен, който поддържа база от данни и дори други апликации. Нарича се динамичен, защото доста често съдържанието се обновява от връзката с базата от данни преди да е доставена на крайния потребител.

Хостване на файловете

Уеб сървъра трябва да може да запазва файлове, тьй като сайтовете са създадени от файлове. Това както казахме може да са HTML документи и останалите файлове към тях. Снимки, видеа, CSS файлове, Javascript файлове и така нататък.

На практика може да хоствате тези файлове и на Ваша машина, но както написах в статията за това какво е хостинг, по-удобно е човек да използва услуга за хостване на сайтове, защото има доста предимства от това.

Надявам се статията ми на тема какво е уеб сървър да Ви е допаднала. Ако е така може да оставите своята оценка под нея.